.

Основни принипи на абсолютната свобода

1. Успехи могат да се постигнат и чрез овладяването на начинът ни на живот, на помощните средства, на понятията, на опростяването, до осъзнаването.

2. Чрез преходът от едното към другото ние се приближаваме към основната причина.

3. Практиките и методите не са истинските причини за промените, но могат да помогнат за отстраняването на препятствията.

4. Организмът е възникнал в следствие от себеопределянето/ разделянето.

5. Въпреки че организмите външно се различават един от друг, в основата си са еднакви.

6. От тях - формиращият се чрез вглъбяване се освобождава от впечатления и скрити следи.

7. Овладелият себе си вижда действията си като безпогрешни, докато другите определят дейтвията си като грешни, правилни или неопределени.

8. От тях произлизат склонностите и инстинктите, които са необходими, за да се призове повторение на развитието на резултатите от действията ни.

9. Въпреки разликата по форма, време и място, съществува връзка между паметта и причините, призоваващи повторение на развитието на резултатите от действията ни.

10. Те нямат начало, така както стремежът за живот и щастие е вечен.

11. Формирането им става на основата на причина, следствие, извършител и цел, то при отсъствие на основата, няма да се формират и те.

12. Минало и бъдеще имат своя собствена същност,така както и качествените определености имат различни пътища във времето.

13. Качествените определености са скрити или проявени и принадлежат към същността на трите състояния.

14. Истината става видима когато сме готови за промени.

15. При виждането и разбирането на истината съществува различие помежду ни в яснотата на виждане, която е в зависимост от близоста ни до истината.

16. Дали истината ще ни увлече да я търсим, зависи от това, дали ще ни повлияе.

17. Ако не ни повлияе истината, това не значи че тя не съществува.

18. Начинът на работа на ума винаги може да стане известен на притежателя, който е неизменен дух.

19. Умът не може да познае себе си, защото той също е средство.

20. Поради това е и невъзможно да познава нещата самостоятелно.

21. Ако допуснем да се ровим в съдържанието на паметта на други хора, е възможно да започнем да възприемаме чуждите неща. Възприемането дори на част от тях, които биват навици и сведения, ще доведе до смесването им с нашите неща в паметта ни, което неминуемо ще предизвика объркване на живота ни.

22. Когато ума е освободен от влиянията на събитията, може да използва своя висш разум и да отразява формата му.

23. Ако умът може да отразява познаващият и познаваното, става всеведущ.

24. Ако умът отразява чужди впечатления, започва да работи за другите хора и да изпълнява чужди идеи и цели.

25. Ако видим различието, в нас повече няма да присъства съмнение относно  съществуването ни.

26. Тогава ще започнем да различаваме и в нас ще се появи стремеж към абсолютна свобода и независимост.

27. Препятствия към това състояние могат да се окажат впечатленията ни.

28. С отстраняването им, от което следва и отстраняване на причините за бедите, ще постигнем абсолютна свобода и независимост.

29. Чрез необвързаност към висшите постижения, вследствие на различаването, ще постигнем пълно осъзнаване, от което добродетелите ни ще останат неопетнени.

30. И тогава ще се освободим от мотиви и беди.

31. След това възможността да различаваме ще бъде лишена от всякакви препятствия, ще стане безпределна и  ще остане малко от това, което трябва да опознаем.

32. В резултат на това ще завърши съществуването на състоянията, тъй като крайната цел вече е постигната.

33. Промените, съществуващи в отношение с момент от времето (мига), съставляват последователността.

34. С отстраняването им в обратна последователност и когато състоянията са лишени от всякаква подбуда към действие, ще постигнем абсолютна свобода или силите на ума ще се завърнат към своята същност.

Сутрите на Самкхя са 195.