.

От тази стъпка започва пътя към свободата. Стъпките са осем, от които първите две са разделени на по пет части. Въпреки че съм използвал понятието стъпка, това не са стъпки през които се преминава. Когато сме се установили в едната стъпка, пред нас ще се отвори следващата която ще присъединим към предишната. Първата стъпка приключва когато приключим последната.

Тази стъпка се отнася за приключването на задълженията ни към света. Чрез нейните части спираме влиянията на света. Спираме съпротивлението ни към света. Спираме борбата срещу ставащото около нас и с нас. Спираме опитите си да променяме света и нас. Установяваме мир в нас и около нас.

Има два начина да тръгнем по този път.

В следствие от трайното ми установяване в четвърта част се отвори пред мен и петата част. Тя се отнася до спирането на използване на готови решения от всякакъв характер. Това се отнася до всичко готово - мисли, чувства, идеи, материални и нематериални средства. Тъй като в предишната част започнах да решавам ситуациите за да премина през тях, то това не можеше да стане шаблонно с готови решения. По този път всичко е неповторимо и готовите решения не само че не ми вършат работа, но и могат да ме подведат и да си загубя излишно времето. От тази гледна точка започнах да се старая да не използвам готови решения, а сам да измислям необходимите. След като съм започнал да решавам самостоятелно ситуациите, следва да спра да използвам готови решения. Установих че нямам нужда от готови решения и в резултат на това спрях да събирам, внасям и трупам такива.
В резултат от трайното спиране започнах да виждам по-ясно това с което вече разполагам.

Това е последната част на първата стъпка.

В резултат от това, че навлязох в съгласие с това което ми предлага живота, започна да се открива пред мен и следващата част. След като от предишната част имам всички необходими средствата, то следва да се науча да ги използвам правилно за да продължа напред. Тази част засяга боравенето с предоставените ми средства в настоящите ситуации. Всяка една ситуация в която се озовавах се различаваше от предишната по сложност и възможни изходи и и чрез решаването им започнах да се уча да мисля всеобхватно. Всяка една ситуация се състои от средства и участници. Ситуацията съществува за да можем да сглобим картината на истината в нея. При правилно сглобяване ще видим тази истина, както и това че тя се явява час от друга по-дълбока истина. Истината освобождава!
Ситуацията съществува и като задача, която ако решим се отваря вратата към следващата и можем да преминем напред. Двете значения се преплитат във всяка ситуация.
Признакът че съм излязъл от нея е лекотата и спокойствието което следва, както и това че ситуация с такова значение повече не се повтаря. Една ситуация може да се реши по различни начини. Начините се различават по реда на решаването и по използваните детайли и средства. От тях зависи бързината на решаването. Използването на малкото, но основни детайли и средства, както и правилният ред са ми спестявали винаги времето и силите.
Резултатът от тази част е, че се научавам да решавам самостоятелно ситуациите, в които участвам.